Пръстенът на безименния пръст

Г-н Сейнт Джон е пенсиониран учител. Когато е на 62 години, той е измамен от първоначалното си училище и се връща на работа. Вършеше предимно домакинска работа. Много хора имаха известни съмнения относно практиките на училището. Има много работоспособни учители, така че защо да се занимавате с още един старец на 60 години? Но скоро съмненията на хората бяха разсеяни. Г-н Сейнт Джон работи толкова добре, колкото всеки друг. Има бърза мисъл и отлично красноречие. Бюрото му винаги е организирано. Предметите, които съхранява, са етикетирани и след това маркирани в книгата за записи. Той често напомня на младите хора: „Здрасти, млади човече, време е да върнеш книгата, която взе назаем последния път“. Паметта му също е добра.

Скоро някой откри уликата. Първото нещо, което г-н Сейнт Джон прави, когато идва в офиса всеки ден, е да пие вода. След това изважда малко шишенце от куфарчето си, изсипва шепа лекарство в устата си и повдига врат, за да достави водата. Старите му колеги са запознати с това. Това беше навик, но сега всички установиха, че след като влезе в кабинета, често първо пиеше вода, а след това се обади на жена си Луна, имам си лекарството вкъщи, моля, донесете ми го. Луна се появи в кабинета, след като бях на един час, и тя. Изражението му беше малко ядосано и той му подаде лекарството нелюбезно, но не го интересуваше. Той погледна лицето на жена си, хехе, усмихна се и каза благодаря. Тенът на Луна беше малко пожълтял, а косата й беше суха.

След като го изгледах да допива лекарството, Луна се обърна и си тръгна, без да поздрави другите колеги, затова го подразних: „Другия път не забравяй да донесеш лекарството“.

Друг път слънцето все още грееше ярко, когато Сейнт Джон се обади на Луна, но в рамките на десет минути след като остави телефона, небето стана облачно и веднага започна да вали. Когато Сейнт Джон погледнал паникьосано през прозореца и продължил да звъни вкъщи, никой не отговорил. Отвори набързо шкафа, извади една шепа и понечи да излезе, но вратата се отвори и на вратата на кабинета се появи мокра до кожа Луна. Свети Йоан дойде при него с пълен срам като дете, което е направило нещо лошо. Когато Луна се канеше да му го подаде, тя също каза: "Ти, забравен призрак." Въпреки че Луна беше подгизнала, той все още я гледаше както обикновено. Той помоли Свети Йоан да вземе лекарството, преди да тръгне. През годините двамата се държаха и обичаха. Просто защото носят един и същи пръстен на безименните си пръсти. Този класически пръстен е с тях от 40 години, свързвайки сърцата им заедно и разчитайки на тях!

Щастието означава, че когато страстта изчезне и лицето остарее, ръцете, които те държат без съжаление, са все още там; сърцето, което никога не поглежда назад, е все още с теб; любовта, която никога не изстива, все още е тази, която те стопля.